Виктория Терзийска: Ако в България някой е болен от „звездна болест“ аз го съжалявам!

Виктория Терзийска: Ако в България някой е болен от „звездна болест“ аз го съжалявам!

вторник, 23 април 2013
Новини

Виктория Терзийска, известна повече като Вики от „Мастило“, не обича посредствеността, нахалните мъже и агресивното поведение. Свикнала е с това, че за популярните хора може да се прочете всичко – от самата истина до най-голямата лъжа. И въпреки това се засяга, когато под прицел са здравето й и най-близките й хора.

В може би най-откровеното си интервю досега момичето с кафевите очи от Разград, което в момента е треньор в шоуто за таланти “Гласът на България” по bTV, изповяда пред “ШОУ” моментите за аплодисменти и тези на разочарования.

– Вики, помниш ли кога е била първата ти съзнателна мисъл в посока музика?
– Да, много добре си я спомням. Беше когато гледах един филм за Моцарт – казва се „Амадеус”. Тогава реших, че искам да свиря на пиано и казах на майка ми, че трябва да ми купи, а в тези времена (1983-1984 г.) нямаше голям достъп до музикални инструменти, до апартаменти, до автомобили… Така родителите ми много дълго търсиха моето пиано. И най-накрая с връзки успяха да го намерят. То и до ден-днешен си е вкъщи.

– Група „Мастило” ли беше голямата възможност да покажеш на какво си способна в таланта си?
– Всъщност аз си пея цял живот. Бях солистка на разградския хор „Железни струни”. Бях още невръстно момиче. А тогава там пееха малко по-големите какички. За мен обаче направиха изключение. И станах първата от нашето семейство, която благодарение на музиката и на хора излезе в чужбина. Ходихме в Прага, във Франция, в Чехия, в Германия… обиколихме адски много дестинации, които ни се струваха в онзи момент доста екзотични.

– На каква възраст си била?
– На 11-12 години. Пеехме и класически произведения, и много модерни хорови песни. Имахме и страхотен диригент, казва се Димитър Ручев, да е жив и здрав. Оттам започна всичко. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с музика. И когато станах на 16 години, реших, че искам да участвам в това толкова нашумяло тогава предаване по БНТ „Хит минус едно”. А преди това съм ходила на сума ти фестивали – в Добрич, в Русе, във всички по-големи градове. След това дойде и „Хит минус едно”, в чието жури беше Кирил Ампов. Участвах във фестивала и той ужасно много ме хареса. И така, без дори да изпращам касетки до БНТ – просто си пожелах да се случи – той се появи, и наистина стана! Прочетох го като някакъв знак, че аз действително трябва да се занимавам с музика.

– Знаеш, че сме държава на клеймото и често хората познават повече асоциацията за някого, а не самия човек. Това дразни ли те? Теб те представят обикновено с „Вики от „Мастило” или „Момичето с кафЕвите очи”…
– Не се дразня. Напротив. Аз не обичам кръчмарския тип музиканти, които цял живот пеят песните на някой друг по кръчмите и се опитват да имитират. За мен е важно един изпълнител и артист да има собствен облик.

– Казваш, че не обичаш кръчмарския тип музиканти, а Преслава, която също е част от журито в „Гласът на България”, е започнала май по този начин музикалната си кариера. Но във формата ти се налага да бъдеш и до такива хора…
– Ами… мисля, че това е може би един от най-големите плюсове на предаването – събрани са четирима тотално различни един от друг треньори. За нещастие в България музикалната сцена и музикалният живот е толкова малък, толкова тесен, че ако започнем помежду си да имаме някакви конфликти и да се плюем, да казваме “не, на мен това не ми харесва”, ставаме много смешни. За мен един човек трябва да бъде достатъчно широко скроен, за да може да приема абсолютно всичко, което се случва около него. Но в същото време пък да има и принципи, на които да не изневерява.

– На мен ми прави впечатление, че в България много често се говори за т. нар. звездна болест…
– Ами ако в България някой е болен от „звездна болест”,

аз лично го съжалявам!

Защото тук не знам какво толкова звездно може да има, след като за съжаление, размерът на нашата държава, малкото количество хора, които населяваме тази територия, не ни дава никакъв шанс да бъдем кои знае какви. А и има едно много просто доказателство за това, че най-големите звезди по целия свят са най-обикновените хора. Които имат съвсем малко претенции, самодостатъчни са си, живеят си и не пречат на никого.

– Прекрасно е, че казваш всичко това, защото то звучи почти като щит срещу заглавието, което прочетох онзи ден в някакъв сайт – „Вики страда от „звездна болест”!
– Охоо! Аз съм винаги супер обикновена, обръщам внимание на всички и такива звездни истории не са ми много присъщи (смее се). И какво – пише, че има от моя страна капризи?… Ооо, йеее! (бурен смях). Ще ти кажа само една поговорка, която баба ми ми е казвала: “По-добре е на хората в устата, отколкото на хората в краката”… Даже си говорихме с един приятел, когато започваше „Гласът на България”. Той ми каза: „Моля те, нищо не чети за себе си, защото ще излязат такива неща, че…”. Но тъй като имам някои много добри приятели, те редовно ме осведомяват за това какво се пише, така или иначе.

– Имало ли е до момента нещо, което наистина е успяло да те разтърси – от онези т. нар. шокиращи новини?
– Ами да, имах една шокираща новина, която съвсем скоро даже успя да ме потресе. Първо, защото смятам, че това е нормално и редно скоро да ми се случи. И второ – не знам изобщо защо и на кого му е хрумнало такова нещо. Пишеше, че

с моя приятел… правим опити ин витро

защото аз съм била… бездетна! А кой мой приятел, къде е той?!.. И че всъщност в момента аз имам много голяма драма в семейството си, защото не мога да забременея. Ей това откъде го измислиха?!? Нямам идея, но тотално ме разбиха! Е, не е вярно! Само да кажа на всички – идеална съм си и няма такива глупости!

Но искам да ти кажа, че всъщност това много обременява, като се изрече. Някой просто го казва. А ти представяш ли си да ми се случи?! Не искам такива глупости изобщо да пишат за мен! Ако искат да пишат, каквото и да е, куп други неща – че съм болна от звездна болест, че проявявам капризи, че съм гадна, че съм кучка, каквото искат, само не и такива думи. Идва ми малко в повече!

– В крайна сметка няма по-сензационно нещо от истината в нейната пълна версия. Измислиците са “нетраен продукт”…
– О, това е много вярно! И се радвам, че това интервю се случва, защото не знам защо повече журналисти си мислят, че като си напълнят вестниците с някаква жълтения и плява, хората се интересуват от това. Не!

– Връщам се не много назад във времето, когато си била на 11 годинки. Оттогава до ден-днешен са ти се случили много неща, голяма част от които успехи, постижения, популярност… А в малка държава като България, добре знаеш, че завистта и лицемерието властват. Не може да не си имала такива ситуации?
– 100 %, да! Имала съм, разбира се. Усещала съм завист към себе си, но когато това се случва, се опитвам максимално да се абстрахирам от нея. Доколкото мога. Не се отдавам на това чувство. Не чета глупостите по свой адрес. Все ми е едно. Замислям се и ще ти кажа, че всъщност аз никога не съм усещала завист от страна на колегите си. Дори не са подмятали някакви реплики с такъв характер… Това, което ме ядосва в нашата гилдия, е, че за съжаление не сме толкова единни в сериозните неща. Не сме единни за това да се борим например за това да се пуска повече българска музика в българските радиа. Нужна е стабилна гилдия, която да прокарва това. Защото след време ние ще остареем и тогава в даден момент имаме нужда от помощ…

Знаеш ли колко музиканти починаха в нищета?!

Мария Нейкова почина в абсолютна бедност! Тя е велика композиторка! Написала е едни от най-хубавите песни на България! Тези неща просто ме потрисат! Ей такива неща много ме потрисат в нашата държава – как всички бездействат и никой нищо не прави. Защото не му пука ли, не знам защо… Не искам да си мисля, че е, защото не му пука, защото ще ми стане още по-тъжно.

– В последните години се усеща осезаемо някакво неформално разделение в гилдията – на такива, които харесват, и на такива, които ненавиждат т. нар. чалга. Сега във вашето жури в „Гласът на България” има представител на попфолка…
– Да, но това, че някой не харесва чалга, няма нищо общо с Преслава. Трябва да правим огромна разлика в това. С Преслава имаме страхотни отношения, въпреки че постоянно се пише в какви конфликти сме. Няма нищо такова! Ние сме нормални, интелигентни хора. Аз съм доста по-балансирана – не съм човек на крайностите. Не бих казала, че мразя… Не обичам такива черни неща да си допускам в сърцето. По-скоро съм с едно абсолютно безразличие по тази тема. Не ме вълнува. Не ме кара да реагирам по никакъв начин. Нищо не ми трепва отвътре. Просто игнорирам този жанр.

– Вики, аз знам, че навремето, когато си решила се отдадеш на музиката, твоите родители са искали да се занимаваш с право. И всъщност, ако не е музиката, какво ще правиш?
– Да, така е. И аз реализирах отчасти това тяхно желание – завърших право. Но да бъда адвокат в даден момент – едва ли, защото юридическите науки са едно изключително дълбоко море, в което, ако не плуваш всеки ден, малко по-малко се отдалечаваш от материята. А какво ще правя, ако не е музиката ли? Ами…

ще бъда майка!

(смее се)

– Да, това буквално си е професия! Сериозно – искаш ли да бъдеш майка?
– Да! Всяка жена иска да бъде майка. А затова супер много се ядосах на тези глупости, които написаха. И сега се надявам, че с това интервю, което ти давам, ще пресека цялата тази абсурдност. Ще го кажа така: моля ви, спрете да пишете подобни глупости, не ме обременявайте! Не ми е приятно изобщо! Използвам вашата трибуна, за да помоля да не се пишат неща, свързани със здравето ми или с бъдещото ми семейство!

Източник: Анелия ПОПОВА, Блиц

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *